Модерната война е нищо в сравнение с войните, водени в историята и страданието и разрухата, които тя носи днес рядко могат да се сравняват с изпитаните от цивилни и войници в предишни столетия и хилядолетия.

Благородните рицари и блестящите фаланги са главно в приказките и историческите романи, докато стрели, намазани с лайна за да предизвикат инфекции и хвърлянето на разложени животни в единствения водоизточник на селото, за да заболеят обитателите му от чума са в реалната история.

Примери за биологична и химична война има доста, но за съжаление авторката се е ограничила в изследванията си само до античния период, от когато има останали сравнително малко данни и сведения. Поради това тя се опитва да запълни книгата си с какво ли не, примерно първите 25% от нея са уводи и предговори и първата глава, която не е нищо друго, от пространен преразказ на легендите за Херкулес (защото натопил стрелите си в кръвта на Хидра) и Одисей.

Нататък има интересна информация, но тя е залята с още и още авторови интерпретации, предположения и чисти празни приказки до степен да се налага активно да се опитвам да отлича историческата истина (за която имаме конкретни сведения) от художествената интерпретация на авторката. Така не се пише научно-популярна книга.